Кой е правилният път в живота ни и как да го следваме ?

Мисията в живота не е само утопично понятие, а реалност и то истинска. Всички четем и слушаме, че трябва да правим това, което обичаме и да следваме мечтите си. И си казваме: Ех, колко хубаво звучи, но как точно да го направя? Как да напусна сигурната си работа и да се впусна в приключение без бъдеще, само защото ми харесва? Как да отглеждам децата си до 5г, когато трябва да работя? Как да бъда щастлива в чужбина, когато отивам по задъжение, а сърцето ми желае да остане тук?

Отговорите на тези въпроси веднага се предлагат от ума, който се опитва да ни убеди колко е трудно в днешно време всичко, непрекъснато ни сравнява с другите и търси да се хване за нещо сигурно и познато. Но в квантовия свят, в който живеем, единственото сигурно нещо е постоянната промяна.

Аз вярвам, че за всичко на този свят си има време.  Когато му дойде времето е вълшебна фраза, която ни прави осъзнати към случващото се. Дава ни доверие, че всяко нещо ще се подреди, стига да имаме търпение. Тук ще цитирам една мисъл от неизвестен за  мен автор: “В края на краищата всичко свършва добре. Ако не е добре, значи това не е краят”. А всъщност край няма. Всичко е един безкраен кръговрат.

И така, когато дойде вашето време и чуете зовът на сърцето си, това е време за Действие. А усещането, че те зове сърцето, повярвайте, няма как да се сбърка с никое друго. Пристанищата на ума са много, но пристанището на сърцето е само едно. Ще го познаем по това, че то само ни намира, тогава когато сме готови да стъпим на него. Да преследваме мечтите си на всяка цена, не винаги е точно така, както ни учат. Процесът на реализацията на една мечта е по-скоро приемане, че това, което е най-добро за нас ще се появи в най-подходящият момент, едва тогава, когато сме готови да го приемем. При мен всички промени са настъпвали едва, когато съм спирала да се боря за тях и съм се доверявала на вселената.

Tова, което научих в изминалата година съм синтезирала накратко в няколко точки:

  1. Времето е абстрактна величина и се влияе от нашето възприятие. Времето като такова не съществува. Една минута = един миг от деня; един живот = един миг от вечността. Ти си този, който придава стойност и измерва тази величина. В този отрязък от вечността, в който си тук на земята, не са важни материалните ти придобивки, а енергията, която си вложил!
  2. Пътят по който вървиш може да не е верният, но не е и грешният. Всяка една грешна посока ще те отведе в правилната, защото правилно и грешно са двете страни на една монета. Те са едно цяло, но в зависимост от гледната точка всеки вижда само едната страна. Пътят не зависи от скоростта. Най-прекият път не е този, по който си се движил най-бързо; не е този, по който си се движил най-лесно, а този, който сърцето ти желае. То държи ключа към личната ти легенда. Да следваш пътя на сърцето, означава да напредваш по-бързо в еволюцията!
  3. Бягство от сърцето няма. Никой никога не може да избяга от себе си. Където и да отидеш, каквото и външно действие да предприемеш, истинската промяна ще дойде отвътре. Рано или късно всеки трябва да се срещне със своята сянка, вътрешните си саботьори и дълбините на подсъзнанието. Там, където се крият причините за всичко случващо се в живота. Бягство от реалността няма, а има само друга реалност, която можеш да създадеш сам!
  4. Вяра, надежда и любов са най-важните добродетели на човека, а прошката най-великия лечител на душата. Без лечение на душата няма истинско и пълноценно здраве и щастие. Това е изстинското покаяние, а истинския спасител си ти! Ти, който вярваш в себе си; ти, който признаваш своите слабости и търсиш прошка за тях; ти, който имаш силата да промениш света! Няма нищо по-силно от силата на едно човешко съзнание!

За финал искам да пожелая на всички да открият в себе си любовта, която носят и да имат вяра, за да следват сърцето си! Останалото ще ги последва само!

Цветето на утешението

Утеха, мир, избавление, равенство и единение. Витлеемска звезда ни сплотява, спокойствие носи и утешава. “Ти звезда си на спасение, водиш хората към смирение. Даваш лъч светлина в тъмната душа. Ти си земен рай! Де да можеше полето цялото с тебе да е заето! Да успокояваш очите, да утешаваш душите. Ти с Христово си съзнание, носиш ни послание: че силата е в нас, че пътят към сърцето е отворен, че всички болки и тревоги са просто едни роли. Те не съществуват – всичко е илюзия! Времето е спряло, пространство от чиста светлина – в него сме само аз и моята душа. В него аз намирам своето Присъствие, там се разтварям и превръщам в отсъствие. Хем съм тук, хем ме няма, сега съм по истинска и цяла. Чувствам пълнотата и усещам връзката с душата, разбирам за какво съм жива, всичко прави ме щастлива. Целия живот и цялото творение са мое собствено отражение!”

Цветето на майчината любов

Цикория, ти си майка мила и си нашата закрила – устойчива, приспособима, грижовна, издръжлива. Листото ти е нежно като от коприна, но тази твоя нежност намаля наполовина – стеблото ти е жилаво и се огъва. Искаш ти да ръководиш, но поемаш много роли. Сякаш не ти се отдава само една изява – как да може да разцъфти, нежното ти цвете и през зимата дори? Обичаш, раздаваш и в услуга се поставяш, но си своенравна и понякога се налагаш. Обгрижваш и ред създаваш, но в замяна за закрила настояваш. 

“Има дни в които много ми тежи, всички се обръщат срещу мен дори. Дразня ги с думи, действия, дела, трудно ни е помежду ни да установим това – отношение, което е между майка и детето. Майките са за това – да подават те ръка, да обгрижват и даряват, със съвет да настояват. Не е лесно да приемеш тази съдба: Цикория да се наричаш – в трудна роля се обричаш.”

Цветето дарява пространство за лична изява, където да твориш, но с вдигната глава, а не вкопчена в деца. От оплакване и притеснение, ще намериш ти спасение. Каквото даваш, давай от сърце! Не търси да получиш обич в замяна, защото любовта не е стока за обмяна. Всичко е в теб и твоята душа. Раздавай от това без очакване – със свобода!

Кой съм аз?

Ти си Аз. Аз съм Ти. Ние сме Едно. Единство и Любов. Аз съм Бог и ти си Бог. Ти частица си от мен и аз те създадох. Аз частица съм от теб и в теб живея. Всяка част от теб носи цялото , всяка част от теб носи мен. Аз нося теб и съм в теб, и извън теб. Ти си безсмъртие и вечност, искра откъсната от Източника, която търси своя произход. Среща хиляди други искри, които са нейни братя и сестри, но се мисли за отделна. Добива Его. Егото е това чувство за отделеност, за обособеност и различие от другите. И в този свят на лошо и добро, различното е или по-лоши, или по-добро. Навлизайки в его-съзнанието, тя е подложена на сравнение. И това е първия базов конфликт – обезценяване спрямо другите или гордост от превъзходството. Всеки един със своите последствия. Едва, когато се приемем за равни ще излезем от ограниченията, които ни създава егото. Едва, когато видим Бога в очите на другия ще приемем своята Божественост. Едва тогава ще настъпи мира на Земята. Едва тогава ще ме познаете!

Акашови записи

Акашовите записи са енергийно поле, което съдържа цялата история и всяка жизнена опитност на всяко същество от възникването на Творението. Наричат се Акашови, защото са съставени от “Акаша” –  изначално вещество, от което е изградено цялото Творение.

Акашовите записи са енергиен отпечатък на всяка мисъл, емоция и действие, случвали се някога във времето и пространството. Те са много повече от склад със спомени – те  са действени, понеже оказват огромно влияние върху всекидневието, вярванията ни, взаимоотношенията и чувствата ни, както и върху потенциалните реалности, които привличаме. Те наподобяват ДНК със своята информация. Всяка душа има индивидуален акашов запис, както всеки човек има своите неповторими гени. Те са като книга съдържаща цялата информация за вашата душа.

Акашовите записи са измерение на любов, в което получаваме яснота и мъдрост, за да напредваме в живота си с лекота и благодат. Достигнете ли момента, в който да получите отговор от Акашовите записи, значи сте готови да разчупите старите модели на поведение и да преоткриете себе си и същността си.

Каква инфомация можем да получим от акашовите записи?

Вашите лични акашови записи съдържат цялата информация от опита на душата ви. От записите можете да научите повече за духовното ви развитие; взаимоотношенията ви с близки хора; здравето ви; мисията в живота; необходимостта да се освободите от ограничения, шаблони и вярвания; каква е целта на душата ви.  Чрез тях можем да работим върху личното си изцеление за освобождаване от негативните модели на мислене, които ни пречат да изявим своето великолепие.

Как да формулираме въпросите си?

Много е важен начина, по който задаваме и построяваме въпроса си. Той трябва да е точен, конкретен и ясен. Това ще ни гарантира и качеството на отговора, който ще получим. Ако питаме по принцип, без конкретизация на въпроса, това може да доведе до неясен отговор.Задавайте въпроси, които наистина имат смисъл за вас. Въпросите от чисто любопитство най-вероятно няма да доведат до дълбоко ниво на познание.

Как да интерпретираме отговорите?

Отговорите идват под формата на послания. Те носят енергия, закодирана зад думите. Понякога се случва  в отговора на обикновен ежедневен въпрос да се таи нещо много по-дълбоко и истинно. Нека посланието ви накара да се замислите над него, защото в много случаи този отговор цели да ви обърне внимание над въпроси, които са много по-важни за вас в конкретния момент, отколкото проблема, в който сте се фокусирал.

Не очаквайте отговорите на поставените въпроси да бъдат конкретни с “Да” или “Не”. Наличието на свободна воля не ни позволява да прехвърлим отговорността за действията си на някой друг. Когато нещо не се получава така, както сме го искали,  не бива да забравяме за наличието на свободна воля и на другите участници в ситуацията.

Не очаквайте да получите отговори, свързани с времето. Последното е една от илюзиите на нашата реалност и почти никога в отговорите не се получава точен времеви хоризонт. В Акашовите записи се работи с потенциали и свободна воля – а те нямат времеви ограничения.

Ти си светът и всяка негова частичка!

Ти си светът и всяка негова частичка. Ти си центъра, от който започва всичко. Вибрациите, с които трептиш се излъчват наоколо в пространството и създават всичко около теб. Ако ти си в хармония и порядък, твоят свят е съвършен. Само ти съществуваш наистина, всичко друго е твое отражение! Ти си тъканта на цялото и променяйки себе си, променяш всичко! Започни от теб, ключът е в теб! Вземи го и отключи съкровищницата на своето сърце!

Планетата и човечеството навлязоха в ново измерение. Човешкото същество започна активно да се променя, пренастройвайки себе си към основната действителност – любовта на Твореца /Създателя, Източника/. В основата си ние сме съзнание, което е в единство с божественото съзнание, сътворило всичко – в своята същност ние сме Духът /Присъствието/. Възприемаме се като отделна, обособена част от света и не съзнаваме връзката си с всичко около нас, но истината е, че никой от нас не съществува изолирано. Ние сме части от едно цяло, което няма граници във времето и пространството, тъй като всичко във вселената е взаимосвързано. Цялата Вселена е магнитно поле от положителни и отрицателни заряди, които вибрират и създават електромагнитни вълни. С тези ритмични вибрации са свързани атомите и молекулите на всяка материя. Както електромагнитното поле обгражда Земята, така и хората са обгърнати от светлинни вибрации, подобни на дреха от цветове, звуци и аромати. Този звуков и светлинен поток протича между всичко в природата – скалите, растенията, животните и хората. Хармонията или дисхармонията на нашите цветове и звуци се разпростира край нас като кръгове от камък, хвърлен във водата. Нашето подсъзнание е във връзка с вселенската енергия и ние винаги имаме достъп до силата, мъдростта и любовта. Във всеки от нас има частица от Божествената сила, сътворила и движеща света. Нашите мисли и най-дълбоки убеждения оказват влияние не само върху нас, но и върху хората около нас, както и върху събитията. Светът се движи от определени принципи и природни закони. Когато познаваме тези закони и открием силата в нас, ние ще осъзнаем, че сме творци на собствения си живот.

Всичко около нас е точно отражение на нашата вътрешна реалност във всеки отделен момент – все едно се оглеждаме в огледало. Това, което виждаме в огледалото, сме ние; това, което виждаме в живота, също сме ние. Външното е проекция. Дори не бихме разбрали, че съществува, ако не го преживеем вътре в нас. Всяко положително качество, което ни харесва у някой друг, всъщност е наше положително качество, проектирано отвън. Всяко нехармонично и неприятно нещо, което забелязваме в някого, е проекция на нашата собствена негативност. Ако някой или нещо не ни харесва, то не е необходимо да го променяме. Необходимо е да осъзнаем какво отразява огледалото в нас, да промениме нещо в себе си и веднага изображението, което се проявява в света около нас, ще се промени. Ако дадено качество не присъства в нас, ние никога няма да го забележим у някой друг. Всяко нещо, което дойде в живота ни, отразява аспект от нас. Разберем ли какво ни показва, това води до неизбежно духовно разширение, наблюдавайки и слушайки онова, което животът има да ни каже във всеки миг. По същия начин тялото се явява плоскостта на отражение на най-дълбоките ни чувства. Болестите винаги са физически резултат от вътрешната нагласа и вярвания на човека.

Истинското лечение в най-дълбок план е свързано с духовното израстване и разкриване на творческия потенциал на индивида, използван за благото на всички. Една от задачите на терапевта е да помогне на пациента да осъзнае и да премахне блокажите, стоящи на пътя на неговото себеосъществяване. Процесът предполага активното сътрудничество на пациента. Терапевтът и пациента трябва да са равнопоставени и да работят в екип. Грижата за здравето е на първо място грижа на този, който иска да бъде здрав, а целта на лечението е пациентът да стане колкото се може по-малко зависим от лекаря. Болестта е повик за промяна в начина на живот и средство за духовно развитие и израстване, а не външен враг срещу, когото лекарят трябва да се бори. Пациента не е пасивен и без контрол върху живота си. В крайна сметка той е този, който извършва истинското лечение, тъй като изцелението идва отвътре.

“Истинският създател на заобикалящата действителност си ти! Но си забравил…Светът се нуждае от теб, за да може да съществува. Забравил си, че ти си създателят. Превърнал си се в сянка на собственото си творение. Настоящият миг е единствената повратна точка на физическото преживяване, в която можеш да промениш миналата си история, а с всяка промяна ти ставаш различен човек в същността си, заживяваш в различен свят. С най-малката промяна във вътрешните ти състояния моментално ще се променят и бъдещето ти, и цялата Вселена. Твоята минала история, която смяташ за наистина преживяна и усещаш като неделима част от себе си, всъщност е илюзорно преживяване, породено от теб точно в този конкретен миг. Всички възможности се коренят в сега! Ако човек промени отношението си, нагласата си към нещата, които му се случват, с течение на времето ще се промени и самото естество на случващото се. Нашата същност създава нашия живот, а не обратното. Човек не може да промени събитията в живота си, а само отношението си към тях. Единствено човек, който работи над себе си, ще е способен един ден да постигне състояние на цялостност и хармония във визията си. А само хармоничната и цялостна визия е в състояние да излекува света.” – Стефано Д’анна

Ужас на върха на планината – Скална роза

Майстор Джилберто съвсем не беше страхливец. Той разсичаше големи дънери само с един удар на острата си брадва – сериозна работа за истински мъже! С ренде и трион Джилберто се справяше прекрасно, а някоя драскотина и малко кръв въобще не можеха да го уплашат. Напротив, когато някой изпаднеше в беда, той пръв се хвърляше да помогне, но този път …

Този път той беше на върха на планината със своя приятел Карлето. Трябваше да секат големи дървета с много яки стебла – и бяха необходими много сила, точност и смелост, защото при най-малката грешка дървото можеше да се стовари върху главите им, вместо на земята.

Точно когато първият дънер беше вече срязан и готов да падне, се появи силен вятър и разлюля опасно клоните. Карлето не си даваше сметка за опасността, която ги грозеше, но Джилберт разбра, че един порив на вятъра можеше да бъде фатален и се ужаси. Сега всяка минута бе ценна. Вятърът задуха още по-силно. Джилберто не искаше да крещи, за да не уплаши своя приятел и колега, но и нямаше време за губене. Внезапно се сети за времето, когато като дете изпитваше ужас от чудовища… Сега чудовището, което трябваше да бъде сразено, бе едно огромно, клонесто дърво. Джилберто си спомни, че като дете побеждаваше страха, като пееше колкото му глас държи.

“Ще опитам да пея – каза си той. – Освен това нямам кой знае какъв избор; поне ще умра с песен!”

От гърлото на дървосекача  излезе само един-единствен стон, но толкова силен, че отблъсна назад вятъра: освободената сила на Джилберто беше спасила неговия живот и този на другаря му.

Цветето на куража

“Настръхвам и наежвам се цяла, обзема ме страх от дадена проява. Хлад и студенина стяга моята душа. Сковавам се цяла и търся изява, но не мога -във всичко страхът надделява. Дали ще успея, дали ще съм добра? Ах, колко е крехка моята душа! Ще се справя ли с тези страхове – толкова на брой и от дете? Нося ги с мен навсякъде; плах, свенлив и срамежлив – няма радост в този миг. Сковават ми плътта толкова неща – страх от вода, страх от смъртта, страх от животни, страх от тъмнина. Не смея да се обърна и някой да прегърна. Мимулус ми дава доверие, той ме прави цяла. Страхът е сила могъща, но в илюзия се превръща. Страхът не съм аз, това е чувство отделно, но живее в мен паралелно. Ако на страха се предам, отивам в неговия храм, но ако Мимулус взема започвам да пиша нова поема. Изпълнена с радост, любов, увереност, смела. Мимулус днес ми дарява по-уверена и спокойна изява.”

Бахова терапия с цветни есенции