448560379ba7c8d91ccfb38f88527415

Кой е правилният път в живота ни и как да го следваме ?

Мисията в живота не е само утопично понятие, а реалност и то истинска. Всички четем и слушаме, че трябва да правим това, което обичаме и да следваме мечтите си. И си казваме: Ех, колко хубаво звучи, но как точно да го направя? Как да напусна сигурната си работа и да се впусна в приключение без бъдеще, само защото ми харесва? Как да отглеждам децата си до 5г, когато трябва да работя? Как да бъда щастлива в чужбина, когато отивам по задъжение, а сърцето ми желае да остане тук?

Отговорите на тези въпроси веднага се предлагат от ума, който се опитва да ни убеди колко е трудно в днешно време всичко, непрекъснато ни сравнява с другите и търси да се хване за нещо сигурно и познато. Но в квантовия свят, в който живеем, единственото сигурно нещо е постоянната промяна.

Аз вярвам, че за всичко на този свят си има време.  Когато му дойде времето е вълшебна фраза, която ни прави осъзнати към случващото се. Дава ни доверие, че всяко нещо ще се подреди, стига да имаме търпение. Тук ще цитирам една мисъл от неизвестен за  мен автор: “В края на краищата всичко свършва добре. Ако не е добре, значи това не е краят”. А всъщност край няма. Всичко е един безкраен кръговрат.

И така, когато дойде вашето време и чуете зовът на сърцето си, това е време за Действие. А усещането, че те зове сърцето, повярвайте, няма как да се сбърка с никое друго. Пристанищата на ума са много, но пристанището на сърцето е само едно. Ще го познаем по това, че то само ни намира, тогава когато сме готови да стъпим на него. Да преследваме мечтите си на всяка цена, не винаги е точно така, както ни учат. Процесът на реализацията на една мечта е по-скоро приемане, че това, което е най-добро за нас ще се появи в най-подходящият момент, едва тогава, когато сме готови да го приемем. При мен всички промени са настъпвали едва, когато съм спирала да се боря за тях и съм се доверявала на вселената.

Tова, което научих в изминалата година съм синтезирала накратко в няколко точки:

  1. Времето е абстрактна величина и се влияе от нашето възприятие. Времето като такова не съществува. Една минута = един миг от деня; един живот = един миг от вечността. Ти си този, който придава стойност и измерва тази величина. В този отрязък от вечността, в който си тук на земята, не са важни материалните ти придобивки, а енергията, която си вложил!
  2. Пътят по който вървиш може да не е верният, но не е и грешният. Всяка една грешна посока ще те отведе в правилната, защото правилно и грешно са двете страни на една монета. Те са едно цяло, но в зависимост от гледната точка всеки вижда само едната страна. Пътят не зависи от скоростта. Най-прекият път не е този, по който си се движил най-бързо; не е този, по който си се движил най-лесно, а този, който сърцето ти желае. То държи ключа към личната ти легенда. Да следваш пътя на сърцето, означава да напредваш по-бързо в еволюцията!
  3. Бягство от сърцето няма. Никой никога не може да избяга от себе си. Където и да отидеш, каквото и външно действие да предприемеш, истинската промяна ще дойде отвътре. Рано или късно всеки трябва да се срещне със своята сянка, вътрешните си саботьори и дълбините на подсъзнанието. Там, където се крият причините за всичко случващо се в живота. Бягство от реалността няма, а има само друга реалност, която можеш да създадеш сам!
  4. Вяра, надежда и любов са най-важните добродетели на човека, а прошката най-великия лечител на душата. Без лечение на душата няма истинско и пълноценно здраве и щастие. Това е изстинското покаяние, а истинския спасител си ти! Ти, който вярваш в себе си; ти, който признаваш своите слабости и търсиш прошка за тях; ти, който имаш силата да промениш света! Няма нищо по-силно от силата на едно човешко съзнание!

За финал искам да пожелая на всички да открият в себе си любовта, която носят и да имат вяра, за да следват сърцето си! Останалото ще ги последва само!