8

Цветето на майчината любов

Цикория, ти си майка мила и си нашата закрила – устойчива, приспособима, грижовна, издръжлива. Листото ти е нежно като от коприна, но тази твоя нежност намаля наполовина – стеблото ти е жилаво и се огъва. Искаш ти да ръководиш, но поемаш много роли. Сякаш не ти се отдава само една изява – как да може да разцъфти, нежното ти цвете и през зимата дори? Обичаш, раздаваш и в услуга се поставяш, но си своенравна и понякога се налагаш. Обгрижваш и ред създаваш, но в замяна за закрила настояваш. 

“Има дни в които много ми тежи, всички се обръщат срещу мен дори. Дразня ги с думи, действия, дела, трудно ни е помежду ни да установим това – отношение, което е между майка и детето. Майките са за това – да подават те ръка, да обгрижват и даряват, със съвет да настояват. Не е лесно да приемеш тази съдба: Цикория да се наричаш – в трудна роля се обричаш.”

Цветето дарява пространство за лична изява, където да твориш, но с вдигната глава, а не вкопчена в деца. От оплакване и притеснение, ще намериш ти спасение. Каквото даваш, давай от сърце! Не търси да получиш обич в замяна, защото любовта не е стока за обмяна. Всичко е в теб и твоята душа. Раздавай от това без очакване – със свобода!