Всеки човек има определен житейски план или цел, и когато се свърже с него и го следва, животът му започва да тече много по-леко и хармонично. Всички имаме вътрешни усещания и вътрешно познание, което ежедневно ни помага и насочва. Ако изберем да пренебрегваме тези напътствия и следваме “грешния” път, сигналите стават все по-забележими. Накрая, ако продължаваме да не им обръщаме внимание, ние се разболяваме или изпадаме в дълбока житейска криза. Болестите са физическо проявление на емоционалната разбалансираност, която се получава най-вече, когато хората не са свързани с Висшата си същност. Но те не са нещо, от което трябва да се плашим или притесняваме, а по-скоро знак, че нещо в живота ни е извън равновесие. От тази гледна точка можем да приемем физическите заболявания като нещо положително, тъй като те могат да ни покажат пътя обратно към състоянието на баланс. Отчитайки тези особености, подвеждащо е да твърдим, че тялото е болно – болен може да бъде единствено и винаги само човекът. Болестното състояние се проявява в тялото под формата на симптоми, като последните сами по себе си не са болестта. Те представляват уникалния начин на реакция на организма към стреса, а начинът им на проявление показва посоката на най-малкото съпротивление, което избира имунната система, за да ни защити по най-добрия начин. В такъв случаи, болестта е само една – и това е разстройството на жизнената сила, което се изразява в различни оплаквания на различните нива, според конституционалните особености на индивида. Ето защо в Баховата терапия е по-важен индивидуалния подход на лечение и тук вниманието се насочва към болния, а не към болестта. Разбере ли веднъж човек разликата между болест и симптом, отношението му спрямо болестта веднага ще се промени. Той вече няма да гледа на симптома като на най-големия си враг, а ще открие в негово лице партньор, способен да му помогне да превъзмогне истинската болест. Ако послушаме и поговорим със симптомите, те ще се превърнат в учител, който ни помага да се грижим за собственото си развитие. Те ни показват темата, която трябва да интегрираме в съзнанието си. Изцелението настъпва изключително вследствие на преобразуване на болестта, чрез разширяване на съзнанието, а не чрез победа над симптома.

Още Хипократ е вярвал, че това което става в ума ни, засяга и тялото и че човек трябва да се лекува във всичките му измерения. Според него да си здрав означава да си постигнал хармония със себе си и с околния свят, а истинско  и трайно изцеление може да се постигне не като се лекуват последствията, а като се отстраняват причините.

“Болестта не е пречка, изникнала по погрешка на пътя на човек, болестта е самият път, по който човек върви към здравето си.”

д-р Едуард Бах

 

Стратегия за изцеление на д-р Бах

  • Разпознай недостатъците на характера си, грешките и произлезлите оттам отрицателни модели на поведение
  • Не се бори със ситуацията. Приеми сегашното състояние, без да го оценяваш, и веднага го пусни, като го наблюдаваш като нещо, което вече е отминало.
  • Разпознай Цветето, което отговаря на отрицателния модел на поведение, и започни да взимаш от него.
  • Концентрирай се върху по-голямото цяло, върху духовните закони, върху своето по-висше Аз, върху Вътрешния водач и мисията си в живота.
  • С обич прилагай позитивните модели за свързване отново с твоето по-висше Аз и за отключване на положителния потенциал. Така, като се разкрие положителния потенциал, недостатъците на характера се превръщат в сила.

 

“Когато осъзнаем, че истинската причина за болестта е в собствената ни личност и по този начин можем да я контролираме, ще живеем без страх, защото носим лекарството в себе си. Лечението трябва да дойде отвътре, като приемем и поправим грешките си и хармонизираме настройката на нашата личност с божествения план. Когато грешката се намери, лечението не се състои в борба или изразходване на сила и вола, за да я потиснем, а в постоянно развитие на съответната добродетел, което автоматично изтрива следите на грешката от съществото ни. Да се борим срещу недостатъците означава да увеличим силата им. Това задържа вниманието ни върху присъствието им и наистина ни въвлича в борба с тях. Истинският път към победата е да забравим даден недостатък и целенасочено да се стремим да развием добродетелта, която ще го направи невъзможен. В началото това може би е малко трудно. Но само в началото. След това виждаме колко учудващо бързо подкрепяната от сърцето ни добродетел може да порасне.”  

д-р Едуард Бах