Тоталната Биология е психотерапевтичен метод, който произлиза от мащабeн медицински и психологичен опит и изследвания, и предлага на хората знанието и методите да осъзнаят конфликтите си, да намерят решението им и така да се освободят от болестите си. Д-р Клод Саба е разработил концепцията за тоталната биология на живите същества, благодарение на синтеза на своите изследвания, наблюдения и опит. Няколко източника съставляват основата на неговите трудове и това са Новата медицина на д-р Рике Герд Хамер; Психо-генеалогия на Ан Анселин Шуценбергер; Запаметени клетъчни биологични цикли на Марк Фреше; НЛП и др.

         

Тоталната биология разглежда човешкото същество като триединство: Съзнание (психика, емоции, мисли, вярвания, решения, образование, религия); Подсъзнание (автоматичен мозък, който никога не греши и ни поддържа живи във всеки един момент) и Тяло (контролирано от автоматичния мозък). 

Болестта се приема като отговор на мозъка към специфичен стрес в живота на човек, станал неуправляем от психологическа гледна точка.  Дотогава, докато тя носи своя смисъл ще продължава да се изявява на физическо ниво. Тя не е враг, срещу който да се борим, а играе ролята на вестител, който само ни информира за драматична ситуация, изживяна в болка или самота. Болестта е езикът на душата!

В основата на болестите стоят конфликтите в живота ни. Нашият мозък прилича на електрическо табло, в което всеки бушон отговаря на определен орган в тялото и го управлява от съответната част в мозъка. Тъй като неговата функция е да ни запази живи във всеки един момент, при възникване на късо съединение /силен стрес, шок, травма или свръх-остър психологически конфликт/, мозъка взема решение вместо нас, да изгърми един бушон /поява на болест/, но да запази цялото. Мозъка никога не греши и винаги носи най-доброто решение за всеки един миг. За намиране на “Изход”, той разполага само с нашето тяло. Така конфликтът слиза на биологично ниво и има своя смисъл, до момента в който не намерим естеството на съпъстващия стрес и връзката му с болестта.  

За мозъка това, което е от значение, е да продължим да живеем!

Урокът на айсберга: Това, което виждаме може да бъде твърде подвеждащо. Да не забравяме, че през по-голямата част от времето се заблуждаваме от привидността на наблюдаваната действителност. Ние трябва да помним, че само двете части на айсберга отразяват цялата и истинска реалност. Понякога сме жертви на нашето знание, което е само малка част от реалността. Ние си мислим, че знаем, но … само истинското знание освобождава!

Децата внимателно наблюдават какво се случва в тяхното обкръжение и придобиват мъдростта, завещана им от родителите директно в своето подсъзнание. От нашето раждане до днешния ден, всичко е регистрирано там, като в един фотоалбум. За мозъка не е въпрос на време, а на събрана информация. Когато сме изправени пред силен стрес, той ни връща назад и търси решение в паметта на клетките, като сравнява сегашната ситуация с всички онези, които вече сме преживели. Събитията в нашия живот се записват в нашата биологична система под формата на биологични цикли, съдържащи се в рамките на нашите клетки. През живота си, човек има склонност да повтаря събития и ситуации, които носят същия тип емоция и същия вид решения чрез един несъзнателен механизъм. Смисълът да излекуваш миналото си е да съумееш да излекуваш раните си, като внесеш в тези ситуации светлината на съзнанието. Само този, който освободи паметта си от предишните си страхове и болки, може да живее пълноценно в настоящия момент. Този човек вече не зависи от своята история!

“Единствената цел на човешкото същество е да осветли тъмнината в самия себе си”

Откривайки естеството на съпътстващия стрес и връзката му с психологическите травми, маркиращи нашия живот и семейната ни памет, можем да декодираме болестта и да получим ключовете към оздравяването. Разрешаването на конфликта става чрез практическо разрешение или чрез “заставане над ситуацията”. Това включва приемане, прощаване, изваждане на повърхността на емоции, убеждения или тълкувания, които са се записали при специфични обстоятелства, за които не сме били съзнателни. Чрез задаване на правилни въпроси, можем да достигнем до една погребана емоция и свързано с нея убеждение и да достигнем до осъзнаване – достатъчно, за да разрешим конфликта. Това често води до разрешаване на свързаното с тази ситуация физическо или психологическо заболяване.

“Всичко, което бива осъзнато, вече не е съдба” – Юнг