“Цялото истинско знание идва единствено отвътре – чрез тихата комуникация с душата ни!” д-р Едуард Бах

д-р Едуард Бах Едуард Бах е роден на 24.09.1886 г. близо до Бирмингам, Англия, като първото от трите деца в семейството. Tой бил едно чувствително дете, което обичало природата и одухотворявало всяко нещо. Това негово качество го направило съпричастен към болките на другите до такава степен, че още на шест години той взел решение да стане лекар, за да облекчава човешките страдания.
Преди да завърши медицина, Бах е работил в леярната на баща си. Там той имал възможността да наблюдава физическите болести на работниците и свързаните с тях душевни конфликти. Това засилило неговото желание да помага на хората и в крайна сметка през 1912г. той се дипломирал като лекар в Лондон.

Бах мечтаел за една по-различна медицина, затова търсел решението в природата. Вследствие на голямата си чувствителност той бързо си дал сметка, че лекарската практика е механична и обезличаваща пациентите. Неговите колеги се съсредоточавали върху болестта, симптома и лечението му, но не обръщали никакво внимание на личността и емоционалните нужди на пациента. Още тогава той считал, че трябва да бъде лекуван болният, а не болестта му, защото всяко човешко същество е един отделен свят. Д-р Бах забелязал, че едно и също лечение действа по-различен начин върху пациенти с едни и същи заболявания, докато близки по характер пациенти реагират сходно на процеса на лечение. Така стигнал до извода, че личността на пациента е по-важна от лечението на телесните симптоми. Освен това той забелязал, че лечебния процес често е болезнен и има само временни резултати. Това го довело до убеждението, че истинското лечение трябва да бъде меко, безболезнено и благоприятно.

През 1917 г. на Бах е поставена диагноза “бързоразвиващ се рак” и са му давали само три месеца живот. Той знаел, че напрегната му работа, недостатъчния сън и емоционалното напрежение също спомагат за това. Но за учудване на всички, той започнал забележимо да се оправя. От състоянието му го извадила огромната необходимост да изпълни онова, което смятал за своя мисия в живота. Въз основа на собствения си опит, той разбрал, че всепоглъщащия интерес, силната любов и ясната цел в живота са основните фактори, които носят щастие на земята.

След завършване на образованието си той става асистент в отделението по бактериология и имунология и се занимава с връзката между бактериите в човешкия чревен тракт и някои прояви на хроничните болести. Той успява да култивира в лабораторията си различни бактериални колонии и да създаде серия от ваксини, които инжектира на някои пациенти. Но все още бил неудовлетворен, защото не искал да използва игли или болестотворни препарати, за да лекува хората.

След излекуването си през 1918 г. д-р Бах е назначен в Хомеопатичната болница в Лондон, където се запознава с работата на д-р Самуел Ханеман и остава поразен, че преди един век била открита връзка между хроничните болести и чревните интоксикации. За разлика от Бах, Ханеман не лекувал с бактерии, а с билки, растения, мъхове, отрови и метали в минимални количества. Д-р Бах е ентусиазиран, защото разбира, че ако обедини откритията на Ханеман със собствените си, би постигнал забележителни резултати. В труда на Ханеман “Органон”, той открил онова, което било основен принцип на истинското лечение: “ЛЕКУВАЙ БОЛНИЯ, А НЕ БОЛЕСТТА”

Вдъхновен от хомеопатията, д-р Бах успява да изготви нови ваксини, които вече се приемат орално. Тези ваксини, наречени “нозоди” разрешават успешно стотици случаи на хронични болести. Той открил, че седемте групи бактерии съвпадат със седем различни човешки типове. Когато лекувал пациентите си с нозодите въз основа на личния им темперамент, той получавал отлични резултати. Този метод на диагностициране му допаднал повече от всички други, тъй като предписвал лечението в съответствие по-скоро с характера на пациента, а не с физическите симптоми. Нозодите били много ефикасни, но въпреки постигнатите успехи самият той все още не бил доволен от това лечение. Макар че се приготвяли по хомеопатичен начин, все пак не му допадала идеята едно лекарство да се изработва от болестотворен продукт. Затова той се отдръпнал от хомеопатията или, както сам казва, решил да направи още една крачка напред.

Д-р Бах решава да задълбочи изучаването на психологическия аспект на болестите. По това време неговата гениалност става всепризната и той дори е наречен „втория Ханеман”. Междувременно отваря лаборатория и офис за консултации за бедните. Той работи много и прави множество експерименти: търси причините за болестите в бактериите, в храненето и в психологическото поведение на пациентите. Той силно вярвал, че истинското лечение не може да се открие в лабораториите, а сред природата и затова изоставил медицинската си практика, за да търси сред поляните и горите една по-проста и по-естествена лечебна система.

3.2 Za d-r BAh

Едно от най-важните открития на д-р Бах е разделянето на хората на 12 групи. Това прозрение го споходило внезапно, когато веднъж бил поканен на вечеря в голяма банкетна зала. Като при всеки истински гений, много от откритията му се появявали като проблясък, като вдъхновение и осъзнаване. Д-р Бах отишъл там без особено желание и за да не му е скучно, започнал да наблюдава хората около себе си. Така разбрал, че всички хора могат да бъдат разделени на няколко различни групи, като забелязал, че всеки присъстващ в тази зала може да се причисли към една или друга група. В резултат на наблюденията си от тази вечеря, той определил 12 човешки типа според 12 архетипни модела на поведение. После, когато започнал да обикаля из полето, за да търси лечебни растения, той вече знаел какво търси. Знаел човешките типове и емоционални състояния и като цяло имал представа от качествата на растенията, които биха могли да излекуват тези състояния.

От 1930 г. той изоставя студиото и лабораторията си в Лондон и заедно с асистентката си Нора Уийкс започва търсенето и приготвянето на първите девет, от т. нар. „Дванадесет лечителя”. Приготвянето на есенциите става по слънчевия метод. Той описва откритията и философията си в книгата “Излекувай себе си”, която остава основно произведение на неговия труд. Бившите му колеги започват да използват цветните есенции при лечението на болни и го окуражават да продължи работата си.

През 1931 г. Бах открива останалите три лека от серията на „Дванадесетте лечителя”. Той вече е абсолютно убеден, че може да замести всичко, което е получил от бактериите с простите есенции, извлечени от цветя. По това време публикува и книгата си “Дванадесетте лечителя и други лекове”.

На 43-годишна възраст за него започва нов живот. Той се отдава на дълги разходки по гори и поляни в търсене на треви и цветя, които биха могли да му бъдат полезни. Естествено, че фитотерапията не е била новост, но д-р Бах е убеден, че цветовете са много по-ефикасни от билките, защото притежават целия енергиен код на растенията. Те работят на едно по-фино и дълбоко ниво и променят негативното психологическо състояние на личността. Резултатите от лечението с неговите цветни есенции са много успешни, но все още липсва нещо: между пациентите, които изпитват еднаква негативна емоция, някои не реагират така добре на един и същи лек. Така Бах си дава сметка, че негативните емоции имат различни нюанси: съществува страх от нещо конкретно, както и страх, който е неясен и необясним; съществува горда самота и самота, която е много изстрадана и т. н.

Д-р Бах продължава да търси нови цветя, които да лекуват всички варианти на душевните състояния. През следващата 1933г. д-р Бах открил онова, което нарекъл “Седемте помощника”. Те били подходящи за умствени състояния, които се проявяват по-остро от онези в групата на 12-те лечителя, както и за хронично болни хора, които са загубили надежда.

Междувременно неговата чувствителност започва да расте екстремно – изживени негативни състояния го водят към изнамиране на съответното растение. След приемане на екстракта от него симптомите на болестта изчезват само за няколко часа. С помощта на Нора Уийкс д-р Бах намира  последните “19 лечебни средства”. Така през 1935 г. цветните есенции вече са 38 на брой.

През 1936г. д-р Бах счита, че системата за лечение е затворена, а делото му е окончателно завършено. Той изнася лекции в цялата страна, за да разпространи откритията си и терапията си пред по-широка публика.
На 27.11.1936 г. Едуард Бах умира по време на сън.